Представяме ви интервю на Джефри Зукерман с Георги Господинов от 09.04.2015 г. по повод книгата му „Физика на тъгата“.
Интервюто е за списание BOMB.
В интервюто Господинов разказва за лабиринтите в човешкия живот – според автора всяка история и дори езикът са лабиринти. Как да поискаш да се изгубиш из лабиринта на човешкия живот – това споделя „Физика на тъгата“.
Според Господинов най-естественият начин за разказване на една история е да се изгубиш в нея, в нейния лабиринт. Романът не се колебае да се обърне директно към читателя, да общува с него. Господинов споделя, че важното за него е читателят лесно да върви през романа и неусетно да достигне до дълбините му, където е и неговата същност.
Може би не всички фенове на книгата знаят това, но „Физика на тъгата“ е едно от 35-те възможни заглавия за нея. Авторът споделя, че книгата е била вече написана и готова за публикуване, а залавието все още не е било ясно. „Мисля, че трябваше да добавя дългия списък с всички възможни заглавия на края на книгата“, споделя Господинов. „Аз съм много колеблив човек и невъзможността да взема решение за заглавието започна да става застрашителна“ – допълва той
Господинов обяснява, че след като „Физика на тъгата“ се превръща в заглавие на книгата, след време списъкът с всички възможни заглавия се изгубва. Но някои от възможните той е запомнил – „Ние съм“, „Да се отвори след края на света“, „Моя брат, Минотавъра“ и др.
„Тъгата е едно от най-непреводимите неща“, продължава Господинов. „Нима има нещо подобно на българската тъга, която е толкова различна от например турската, немската и руската?“
Героят в романа описва и изпитва физическото състояние на тъгата, историята и биографията й. От древната тъга на Минотавъра – едно изоставено дете, до чувството днес.
Според автора консуматорската култура не обича тъгата и не говори за нея. Тъгата няма място в света на търговията, на рекламите. Както казва един от героите в романа – никой не продава меланхолични мерцедеси.
„Физика на тъгата“ е опит за връщане към детството, казва Джефри Зукерман. Самият Господинов започва да пише точно по време на своето детство, когато е на 7 години. Тогава той има ужасен кошмар, който се повтаря в продължение на 3 нощи. Сънят е следният – авторът сънува, че се намира до кладенец, на село, и плаче. Майка му, баща му и по-младият му брат са долу в този кладенец. Водата е на път да ги удави, гласовете им се чуват. Плачът става още по-силен. Страхът е двоен – заради любимите хора, които могат да умрат, и заради това, че малкото в съня момче ще остане съвсем само и изоставено. Страхът от самотата е дори по-силен…
Момчето сънува същия кошмар отново и тогава го осенява страхотната идея да го запише – само така може да избяга от него. „По този начин не беше необходимо да разказвам съня си на никого, но все пак се освободих от него“ – разказва Господинов. „Бях се научил да пиша предната година… този кошмар беше първото нещо, което написах… Дали ме спаси този „запис“? И да, и не. Никога повече не сънувах този кошмар отново, но и никога не го забравих.“
Цялото интервю на Джефри Зукерман с Георги Господинов можете да прочетете на английски език тук.
Аудио вариант на „Физика на тъгата“, прочетен от самия Георги Господинов, можете да намерите само на Audioknigi.bg – единственият български сайт за качествени съвременни и класически аудио книги.
